Брой №19 / 2017-05-05

Анкета

Виртуалната социална мрежа като „подвселена” А. Шютц) от Николай Колев Виртуалното пространство дава възможност за участие на

( 12-03-2014 22:13 )
Дай оценка

 

Виртуалната социална мрежа като „подвселена”

(един  анализ по А. Шютц)

от

Николай Колев

Виртуалното пространство дава възможност за участие на индивида в него, както никое друго пространство - заличавайки несъвършенствата и недъзите на тялото си, неудобствата на пола и въобще всички ограничаващи последствия от екзистенциалния факт, че човек представлява уникално психосоматично единство в света. Вероятно това нарушаване на екзистенциално-феноменологичната връзка със света е един от факторите, обуславящ както изтъняването на социалните връзки, така и тяхната крехкост, скорост на установяване и прекратяване  в интернет базираните социални мрежи. Нарушаването е пряко следствие от сливането на реално и въображаемо във виртуалното пространство. Но в това пространство също така се развиват и далеч по-прости и некомплицирани форми на общуване в сравнение с мъчителния лабиринт на човешките взаимоотношения в реалността. В него възможността за  общуване в реално време с хора със сходни интереси и обединяването с тях в групи, е равнопоставена и пребивава паралелно с възможността за най-различни симулации, които се простират от симулация на сватби и семеен живот до участие в бойни действия и криминални разследвания. Т.е. пребиваването във виртуалния свят на киберпространството е не просто съзерцание, но и участие в една завършена вселена, където принципът на удоволствието отменя този на реалността, агресията се задоволява непосредствено, а физическите закони губят силата си. Често цената на тези замени е загубата на значенията поради размиване на границите и неразличаването на възможно и невъзможно, правилно и неправилно, истина и лъжа, до което води продължителното пребиваване във виртуалния свят подобно на случващото се със знаменития герой на Сервантес - Дон Кихот, под влияние на рицарските романи, а именно - до потъване във въображаемия свят:

„Така че съществуват няколко, може би безкраен брой, различни редове на реалност, всеки от които има свой особен и автономен начин на съществуване. Уилям Джеймс ги нарича „подвселени” . [1]

В плана на виртуалните социални мрежи вариативността на възможностите е функция от тяхната своеобразна „виртуална георгафия”. Тази география задава набора от променливи - величини, които могат да се анализират с оглед на специфична форма на преживяване на самия себе си, специфична форма на социалност, особена времева перспектива и специфична „материалност“. Подходяща база за открояване на тяхната онлайн/виртуална специфика са идеите на А. Шютц за социална реалност и всекидневен свят, изложени в есето му „Дон Кихот и проблемът за реалността”.

В своя анализ на реалността Шютц се основава на идеята, че произходът на всяка реалност е субективен и вероятно съществуват безброй редове реалност, множество реалности - „подвселени”. Затова основни категории като време, пространство, причинност, получават свои специфични  модуси и модификации във всяка подвселена. За разлика от подвселените, реалността на всекидневието е населена от нашите действия, ние можем да я променяме и да комуникираме помежду си в нея. Затова всекидневната реалност е върховна. За нейното върховенство може да се съди и по това, че въпреки индивидуалните си вариации, едни и същи обекти се преживяват от нашите ближни по начин, който е идентичен с нашия, а различните схеми на интерпретации разполагат с една и съща структура за съотнасяне с реалността на всекидневието. Вярата в принципната идентичност на интерсубективното преживяване на света е основа и на комуникацията ни със себеподобните. Това позволява между комуникиращите да се изгради обща дискурсивна подвселена. Така например, Дон Кихот допуска, че Санчо е подвластен на други закони, защото не е рицар, а Санчо е готов да приеме, че несполуките на рицаря са заради нарушената му клетва. В това Шютц вижда своеобразната  диалектика на интерсубективността:

„Интерсубективното преживяване, общуването, споделянето на нещо заедно  предполага в крайна сметка вяра в искреността на другия да поставя върху една от безбройните подвселени акцент на реалност и освен това че той, другият, приема на доверие, че аз също имам открити възможности да определям какво е мое съновидение, моя фантазия и мой реален живот.”[2]

 Подобно разбиране за интерсубективността, както и за множеството светове като подвселени заради особеното им субективно преживяване, позволява на Шютц да приеме индивида за суверенната инстанция на познанието:

„Той обаче е един конструиран индивид, живеещ в хоризонта на своя жизнен свят, със присъщите му типични дадености. Същевременно това е изначално социализиран свят, предзададен ни от нашите предшественици - свят, знанието за който е социално разпределено и за по-голямата част ние просто се доверяваме на резултатите от другите.”[3].

От това гледище първостепенно значение за предзададеността на социалния свят има културният образец на социалната група. С културен образец на социалната група” Шютц означава специфичните оценки, институции и регулативни системи (нрави, обичаи, традиции, закони и др.), които конституират всяка социална група. Този образец се основава на определен тип знание. То се характеризира с нехомогенност (нееднаквост), противоречивост и непоследователност, защото се получава от всекидневието и зависи от изменчивостта на интересите на индивида, които се променят според ситуацията и развитието на личността. Във всекидневието хората не са заинтересовани от яснотата на знанието за своя свят, т.е. от истината за него. За тях е по-важно да разполагат с информация за шансовете или рисковете, които крие дадена ситуация за успеха на действията им. Същото знание лежи в основата на културния образец на групата. Той се предоставя на нейните членове от предшественици, учители, властващи като нещо безпроблемно и универсално ръководство за всяка ситуация. Те възприемат знанието, предоставено от образеца, безкритично, на доверие, като самоочевидно.

Как изглеждат социални мрежи в контекста на така описаното като върховна реалност на всекидневието, негови подвселени и диалектика на интерсубективността?

Аналогично на „ситуационната география” на реалния свят, социалните платформи в мрежата предоставят дизайн и механизми, които служат като дигитализирани близнаци на стени, прозорци и чат-румове (стаи). Самите комуникативни и информационни дейности в дигитална среда се случват в пространствено характеризирани приложения на платформите – съ-членството в групи е подобно на съ-кооператорството в етажна собственост – общата активност определя динамиката на изграждане и удържане на колективна идентичност. От друга страна, симулирането чрез дигитални модели на реалното пространство - от етажната собственост през социално-ролевата архитектура до имитацията на пространствата на частни и публични „домейни”, като домът, площада, пазара, кабинетът - свидетелства за стремежа географията на социалните платформи в мрежата да се развива така, че да даде на потребителя си комфорта на всички привични пространства на социално взаимодействие и себеизразяване. 

Във връзка с формата на самопреживяване и социалност, от решаващо значение за социалните мрежи са членството и изразяването на идентичност.Членството определя границите на мрежата във виртуалното пространство - параметрите му като анклав на подвселената, която представлява дигитализираната виртуална реалност. Това става чрез нивото на публичност / приватност. Типичен пример в това отношение е историята на Фейсбук. Както е известно, той стартира първоначално като затворена мрежа, при която критерият за членство лежи изцяло в не-виртуалното. Като академичен тип мрежа, Фейсбук е имал по-скоро затворен характер и сочи принадлежност към определена академична институция, като нивото на достъп до профилите на членовете на дадена академична мрежа е пълно, без индивидуални филтри.

Подобно на всички други социални платформи в интернет, така и Фейсбук може да се променя радикално в драстично кратки срокове. В резултат, като устойчиви негови характеристики се открояват динамиката на границите на публично и частно и стратегиите за „договарянето им”. Макар феномени като кибер-активизма  да показват честата пряка връзка между виртуални и реални групи, паралелът между тях съвсем не е задължителен – мрежата и социалните пространства са самостойни обекти. За тяхната самостойност може да се съди по това, че колективната идентичност във Фейсбук се изразява чрез активността на груповата стена, интензитета на диалогичността, модераторите и акумулираните „килобита обмен”. Тези са „артефактите”, които изпълняват ролята на критерий за анализа на колективната идентичност в социалните платформи. Същевременно тази идентичност има и своите когнитивните рамки, в които членовете на групите да артикулират целите/активността/позициите на групата. Във Фейсбук  те се заключават в информативната стойност на дейността върху стената на групата, съобщенията и диалога между членовете на групата, респективно степента на включване/ приобщаване към определен дискурс.  
На тази основа като определящи актуалните му пространствени характеристики посредством членство могат да се откроят две радикални промени в организацията на Фейсбук:

1) Отварянето му за всички потребители на световната мрежа за регистрация. Така Фейсбук престава да е „оградена градина”, разраства се териториално далеч отвъд първоначалните потребители, обхващайки все по-широк кръг от социални мрежи от „не-виртуалното”. В плана на мрежата, видяна като непрестанен поток от информация, Фейсбук предлага отвореният достъп за корекции в диалога и промяната на участниците в реално време,  заемане на активна позиция от  всеки от тях.

2) Постепенното отпадане на ролята на социалната платформа като информационна и комуникативна среда, обслужваща реални групи и концентрирането й във все по-голяма степен върху единствено виртуалната поява и разрастване на социалните мрежи.

Във Фейсбук достъпът до информация е възможен единствено за членове като външна рестрикция, но след присъединяване, членовете сами определят (филтрират) нивото на достъп вътре в мрежата. С това Фейсбук предоставя възможност да познаем реалността на Другите, но не обработена в някакъв външен образ от медиите/политиците/PR-a, а в най-интимните, дълбоки и често непонятно различни детайли – динамични и преливащи се една в друга множествености, където вече в една и съща реалност (поради ”смаляване на разстоянията”) пребивават едновременно едно и неговото противоречие, без да се отричат, без едното да има претенция да е по-истинно от другото. Няма “център” и “социо-културно одобрено знание” – срещат се различни системи от вярвания/убеждения, без адаптиран превод. Пълноценното участие в диалога се изисква, не само за да се удържа във вниманието тази нова контекстуалност, но и хипертекстуалността в общуването. “Децентрализирането” на източниците и постоянното актуализиране/надграждане на информацията поставят участниците в позиция на постоянен избор в много динамична среда, където “не зная, не съм го видял/а” е лична отговорност. В този поток преходът от информация към знание все по-често надхвърля физическите човешки възможности. Съвместяването на такива различни системи във виртуалната среда надхвърля всички познати измерения.

В този контекст едно различно, ново измерение получава и инетрсубективността. Тя се съизмерва с разбирането за собствените действия – какво причиняваме с тях на себе си и на Другите/Другия – дали е в съгласие с тях или ги застрашава и с какво, какво споделяме и необходимо ли е или може да го задържим за себе си?

Разгледан по този начин, проблемът с отвореното виртуално мрежово пространство предоставя ново поле за изследване както на социалната активност в него, така и на въпроса за релативността или детерминираността на социалната перспектива от различните религиозни, научни или художествени подвселени.


[1] А. Шютц, Чужденецът, ЛиК, София, 1999, с. 53.

[2] А. Шютц, цит съч. , с. 71.

[3] Ив.Чалъков, Социални светове на познанието Лик, София, 1992, с. 50.

 

 

За да пишете коментари трябва да сте регистриран и да влезете в системата

Няма коментари за тази статия!