Брой №3 / 2018-03-03

Анкета

Проф. Михаил Константинов за правото на убежище

( 04-03-2018 18:37 )
Дай оценка

Проф. Михаил Константинов, текст от 24.01.2018 г. 
(Из Интервю пред радио "Фокус"

 

Сега, нека да ви кажа до какво води това нещо, пък ние да го приемаме или да не го приемаме. Представете си, че по един престъпен и нелегален начин у нас идва един мъж мигрант, който заявява, че е преследван гей, той може даже да заяви, че е лесбийка забележете, защото това е един от основните джендъри според джендарологията. Това е гей, който се мисли за лесбийка, или пък лесбийка, която се мисли за гей. Моля ви се, аз нищо не измислям – това са техните си неща. Който слушател има здрав стомах, сам може да ги провери тези работи в мрежата. Според конвенцията обаче, ние сме длъжни да го приемем, да го обгрижим, а после да приемем и семейството му. И освен това, не можем да го съдим, че по престъпен начин е влязъл в страната. Аз, ако по престъпен начин прекося границата, ще ми дадат 5 години затвор. Той обаче пристига, брадат и голям и заявява, че е лесбийка, и не можем да го осъдим, защото сме подписали конвенцията.

 В Конвенцията правото на убежище се третира в чл. 60:

Член 60 — Молби за убежище, основани на пола

1 Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1, А, параграф 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна/добавъчна закрила.

2 Страните осигуряват тълкуване, отчитащо особеностите на пола, на всяко от основанията на Конвенцията, а когато бъде установено, че преследването, от което се опасява лицето, е на едно или повече от тези основания, кандидатите следва да получават статут на бежанец съгласно съответните приложими инструменти.

3 Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за разработване на отчитащи особеностите на пола процедури за приемане и служби за подкрепа на лицата, търсещи убежище, както и на насоки, свързани с пола, и процедури за убежище, отчитащи особеностите на пола, включително определяне на статут на бежанец и заявление за международна закрила.

В този текст никъде не става дума за хора с нестандартна сексуална ориентация. И все пак, може би нещо подобно се има предвид с фигуриращия в него термин „особености на пола” (разбирай, на социалния пол, в оригинала – “gender“)? Светлина върху този въпрос хвърля Обяснителният доклад към Конвенцията, където в тази връзка пише следното:

Член 60 – Молби за убежище, основани на пола

Законодателството в областта на предоставянето на убежище не успява да се справи с разликата между мъжете и жените по отношение на това защо и как те са подложени на преследване. Тази „слепота“ от гледна точка на пола при създаването на статут на бежанец и на международна закрила е довела до ситуации, при които искове на жени, бягащи от насилие, основано на пола, са оставали непризнати. През последното десетилетие обаче развитието на международното право и стандартите в областта на правата на човека, както и съдебната практика са довели до увеличаване броя на страните-членки на Съвета на Европа, които признават някои форми на насилие срещу жени като форма на преследване, свързано с пола, по смисъла на Член 1 A(2) от Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците. Няма съмнение, че изнасилването и другите форми на насилие, основано на пола, като например осакатяването на женските полови органи, насилието, свързано със зестра, сериозното домашно насилие или трафика на хора са все актове, които са използвани като форми на преследване, независимо дали са извършени от държавни или недържавни действащи лица.

Към тълкуванието на този член има още няколко параграфа, които всеки наш читател може да види в текста на Обяснителния доклад, публикуван на нашия сайт и които не поместваме тук, за да не утежняваме излишно дискусията. Нито в цитирания по-горе текст, нито в тези параграфи, терминът „особености на пола” бива отнесен към нестандартна сексуална ориентация, каквато има предвид проф. Константинов с мигранта „гей, който се мисли за лесбийка, или пък лесбийка, която се мисли за гей”. В текста на двата документа става дума единствено за жените, искащи убежище и за опасността от евентуално подценяване на техни проблеми, дължащи се на упражняването на различни форми на насилие над тях в техните страни на произход, което би довело до неоправдан отказ на убежище.

Наистина, в Конвенцията има и текст, отнасящ се до правата на хора с нестандартна сексуална ориентация. В чл. 4, пар. 3 пише следното:

Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.

Тук обаче става дума за защитата от насилие и се има предвид, както се вижда и от съответния текст от Обяснителния доклад, опасността властите да не предоставят в еднаква степен защита от насилие, основано на пола, както на жени, така и на хора с нестандартна сексуална ориентация, т.е. да ги дискриминират в това отношение. Ето, впрочем и самият текст от Обяснителния доклад, от който проф. Константинов е цитирал квалификациите, отнасящи се до различните форми на сексуална ориентация:

Жените все още могат да бъдат подложени на дискриминация от страна на правоприлагащите органи или съдебната власт, когато съобщават за актове на насилие, основано на пола. По подобен начин гейовете, лесбийките и бисексуалните жертви на домашното насилие често са изключени от услугите за подкрепа, поради тяхната сексуална ориентация. Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“.

Както се вижда, текстовете на Конвенцията и на Обяснителния доклад, в които става дума за нестандартна сексуална ориентация, се отнасят до правото на защита от насилие, основано на пола. Т.е. и транссексуалните лица и трансвеститите и травеститите и пр. трябва да имат право на защита от насилие от такова естество. Колкото и грозно да звучат за ухото на проф. Константинов тези квалификации, нима той призовава в своето интервю на такива хора да не бъде оказвана от властите защита от насилие, което е провокирано от тяхната сексуална ориентация? Надяваме се, че не. Но той прави нещо друго. Отнася изискването за право на защита от насилие, което фигурира в чл. 4/3, към правото на убежище, за което става въпрос в чл. 60. Тази подмяна е, според нас, класически случай на манипулация на общественото мнение.

Разбира се, проф. Константинов е могъл да направи уговорката, че според него защитата от насилие в България, за която става дума в Конвенцията, би могло да се тълкува и като защита от насилие в кои да са други страни по света, която защита българските власти биха могли да предоставят на мигранти, искащи убежище у нас, позовавайки се на своята сексуална ориентация, като уважат това тяхно искане и т.н. Но той не прави такава уговорка, а директно отъждествява правото на защита от насилие у нас с право на убежище, подвеждайки своята публика по следния начин:

Да види в лицето на една от само себе си разбираща се в демократичните общества уговорка в Конвенцията – че при прилагането на нейните разпоредби не бива да се допуска дискриминация на гражданите по какъвто и да е признак, при което наред с раса, религия, етничност и пр. се споменава и сексуална ориентация – едно наистина плашещо изискване за безусловно отваряне границите на страната за всякакви хора, които претендират за убежище, като се позовават на своя, действителна или не, нестандартна сексуална ориентация. Каквото изискване в Конвенцията просто няма.

Отделен въпрос е, че и в сега действащия Закон за убежището и бежанците има задължение на държавата да предоставя закрила в случаи на преследване в държавата по произход. Чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: „Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 20 от същия закон: „Не се допускат ограничения на правата или привилегии на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия,образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние”.

 

 

За да пишете коментари трябва да сте регистриран и да влезете в системата

Няма коментари за тази статия!