Брой №3 / 2018-03-03

Анкета

Ето, кои членове на Конститувията погазват...

( 25-03-2018 05:57 )
Дай оценка

 ЕТО КОИ ЧЛЕНОВЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА ПОГАЗВА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ
Публикация във в. „24 часа” от Кристина Кръстева (23.03.2018 г.)

Източник

Наред с другото, в публикацията, която се отнася до очакваното становище на Конституционния съд по Истанбулската конвенция, се казва:
„Защото Истанбулската конвенция мачка много други членове от основния закон.

     Да започнем с чл. 1 от конституцията, според който цялата власт произтича от народа и никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. България е сувеленна държава и суверенитетът е свързан с националната юрисдикция в рамките на нашите граници.
     Но какво ни е приготвила конвенцията с иначе благовидното си наименование? Ето какво – точка 4 от приложението към нейния член 66 създава GREVIO – орган, който получава невероятни привилегии и имунитети. Такива, че, с извинение за израза, но той не е пресилен – този орган ще ни коли, беси и изнасилва едновременно. Защото документите, които издава, ще са неприкосновени и няма да подлежат на контрол от българската юрисдикция! Което е грубо нарушаване на конституцията и по отношение на суверенитета, и в частта й за съдебната власт. Защото чл. 105 от основния закон казва: „Вътрешната политика се осъществява от правителството.” А чл. 117 постановява, че българската съдебна власт защитава правата и интересите на гражданите. Тоест борбата с насилието е част от вътрешната политика на страната.
     А какво ни пробутва ИК? В грубо нарушение чл. 66 от конвенцията, уреждащ мониторинга върху прилагането й, е създал единен за Съвета на Европа 10 – 15 членен орган (10 жени са вече назначени), който „отчита равновесието между половете, географското равновесие и мултидисциплинарния опит”.
       Който по свое усмотрение се поставя над националните съд и въобще държава, чиито членове са „независими в изпълнение на своите функции и извършват посещения (самостоятелно или в делегации)”, контактуват си със съответните организации по места. Орган, който определя „подходящи средства за мониторинг”, праща въпросници до страните, които са длъжни да отговорят – на тях и на всяко друго искане на GREVIO. Този орган си контактува с неправителствени организации и ни мародерства с ултиматуми – „при необходимост определя дата, до която страната трябва да е предприела предписаните от GREVIO неотложни мерки”! Тази същата морална полиция над закона ще може дори да възлага разследвания в цялата страна!!! Ама, моля ви се, тази бойна единица става по-важна от цялата ни съдебна и правоприлагаща система, взeти заедно. Тогава вече няма Цацаров и няма Лозан Панов. GREVIO наистина придобива кански привилегии, пълен имунитет и недосегаемост, истински амвон над закона – т. 4 от приложението към конвенцията дава неприкосновеност на документите, издавани от въпросната бригада. С една дума – целият документ Истанбулска конвенция заедно със съпътстващите го пояснителни актове поставя GREVIO над съдебната власт на всяка държава.”

     Извън ругателната риторика и ефектните, но безсмислени словосъчетания от рода на „кански привилегии”, издаващи историческа неграмотност, в публикацията има няколко пункта, които видимо са от аргументативно естество и които са засветени от нас. Те очевидно са предназначени да обосноват тезата на авторката, че разпоредбите в Конвенцията, които се отнасят до мониторинга на нейното изпълнение, предполагат нарушаване суверенитета на българската държава и в този смисъл противоречат на нашата Конституция. Ще ги коментираме в реда, в който се появяват в текста на публикацията.
    Как аргументира авторката тезата си, че международната експертна група GREVIO, която трябва да осъществява мониторинг на изпълнението на Конвенцията, ще има „…невероятни привилегии и имунитети. Такива, че, с извинение за израза, но той не е пресилен – този орган ще ни коли, беси и изнасилва едновременно”? Тя пише следното: „Защото документите, които издава, ще са неприкосновени и няма да подлежат на контрол от българската юрисдикция”. Това – като доказателство, че GREVIO ще има правото да ни коли и пр…. И така да е, но все пак какво дава основание на авторката да прави констатацията, че Конвенцията признава на въпросните документи статус на неподлежащи на контрол от българските институции? Тя изобщо не се позовава на някакъв текст от Конвенцията или от Обяснителния доклад, който да е от такова  естество. Читателят трябва просто да й повярва.
     По-нататък в публикацията обаче се среща друг подобен мотив, който сякаш има характера на такова позоваване: „…т. 4 от приложението към конвенцията дава неприкосновеност на документите, издавани от въпросната бригада”. Да погледнем текста на Обяснителния доклад. Там изобщо няма „т. 4”, но в разяснението на чл. 68 има текст, който се отнася до неговия пар. 4 и който визира средствата за извършване оценката на изпълнението на Конвенцията, като се казва, че „…това може да включва въпросник или всякакъв друг начин за получаване на информация”. Добре, къде тук става дума за някаква неприкосновеност на документи, издавани от GREVIO? Ако авторката има предвид, че Конвенцията не дава право на българските институции да цензурират констатациите на експертната група, това наистина е така. Не е предвидено такова право, но самата идея за каквото и да било наблюдение изпълнението на международен документ изключва подобна намеса, която би обезсмислила наблюдението като такова. 
       И все пак, в Конвенцията, в чл. 68, пар. 10 се казва, че, когато GREVIO прави своите проучвания на начина, по който в дадена страна  се изпълняват разпоредбите на Конвенцията, тя изготвя проектодоклад, който се предава за коментари на страната, която е оценявана. Нейните коментари се вземат под внимание от GREVIO при приемането на окончателния доклад. „Докладът и заключенията на GREVIO се публикуват още след приемането им, придружени с евентуални коментари на съответната страна.” А в Обяснителния доклад пък се казва във връзка с този член, че „От тези разпоредби става ясно, че GREVIO трябва да проведе диалог със съответната Страна при подготовката на доклада и заключенията.” 
     Толкова за т. нар. „неприкосновеност” на „документите”, които издава GREVIO. Но в публикацията се съдържат и твърдения, че Конвенцията дава на GREVIO пълномощия да се меси във вътрешните работи на страните, които са я ратифицирали, че тя „поставя GREVIO над съдебната власт на всяка държава”. Според авторката този орган ще може да ни „мародерства с ултиматуми, тъй като – и тук следва текст в кавички, който би трябвало да е цитат от Конвенцията: „при необходимост определя дата, до която страната трябва да е предприела предписаните от GREVIO неотложни мерки”! Едва ли ще е изненада за читателя нашата констатация, че нито в Конвенцията, нито в Обяснителния доклад има такъв текст. Най-близкият по смисъл е следният (от пар. 12 на чл. 68 на Конвенцията): „Комитетът на страните може да приеме, на основата на доклада и заключенията на GREVIO, препоръки до тази страна: а) относно мерките, които трябва да се предприемат за изпълнение на заключенията на GREVIO, като при необходимост се определя дата за предаване на информация за тяхното изпълнение”.
    Къде са разминаванията между действителния текст и изопачаващия го цитат в публикацията? Органът, който определя въпросната дата, не е експертната група GREVIO, а Комитетът на страните в Конвенцията, в който, естествено, ще има представител и на онази страна, към която е отправено искането. Вместо за „предписани от GREVIO неотложни мерки”, в действителния текст става дума за препоръки на Комитета за мерки, които да изпълняват заключенията на GREVIO. „Предписания” наистина е много обща формулировка, но използвайки я в случая, авторката оставя място тя да се тълкува от читателя и като императивни изисквания. Докато „препоръки” са изисквания от диспозитивно естество, т.е. отправянето на препоръки към дадена страна в никаква степен не нарушава нейния суверенитет. Властите в нея могат да изпълнят препоръките, а ако преценят, че те не съответстват на националните интереси, могат и да откажат. 
   По-нататък, за пълномощията, които според авторката GREVIO ще има да нарушава нашия суверенитет. Да вземем изречението: „Тази същата морална полиция над закона ще може дори да възлага разследвания в цялата страна!!!” Какво се казва по въпроса в Конвенцията? Параграфи 13 и 14 на същия този чл. 68 се отнасят до случаите, в които GREVIO получава информация за мащабни и сериозни нарушения на Конвенцията, които изискват незабавни мерки. В такива случаи експертната група може да поиска от съответната страна неотложно представяне на доклад за предприетите в това отношение действия и евентуално да възложи на един или няколко от своите членове да проведат разследване, като: „При необходимост и със съгласието на съответната страна разследването може да включва посещение на нейна територия”. Т.е. до разследване на територията на самата страна може да се стигне само в изключителни случаи, то не може да се отнася до друго, освен до случаите на нарушаване на Конвенцията и – най-важното – не може да се осъществи без съгласие на властите на страната. Къде е тук ограничаването на суверенитета, къде е поставянето на GREVIO над съдебната власт на държавата?

И накрая няколко думи за онези „невероятни привилегии и имунитети” на членовете на GREVIO, за които се споменава в публикацията. Наистина, в чл. 66, пар. 7 фигурират термините, „привилегии и имунитети”, но, както се вижда от Обяснителния доклад, те следва да се разбират в смисъла на Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, което е ратифицирано от Народното събрание през 1992 г. и се отнася до някои елементарни условия, от които съответните служители се нуждаят за изпълнение на техните функции и в които няма нищо изключително или невероятно. 
   И така, в заключение – докладите от провежданите от GREVIO наблюдения върху изпълнението на Конвенцията в дадена страна настина не подлежат на цензуриране от властите на последната, но се изработват в диалог с тях и подлежат на коментар от тях при публикуването им. И GREVIO, и Комитетът на страните в Конвенцията нямат никакви права да се месят във вътрешните работи на страните, а могат само да отправят препоръки за по-доброто спазване на нейните разпоредби. Разследвания по тези въпроси могат да се правят на територията на една или друга страна само със съгласието на нейните власти. В привилегиите и имунитетите, от които се ползват членовете на Експертната група, няма нищо невероятно и изобщо не става въпрос за някаква тяхна недосегаемост. Това са нормалните за работата на Съвета на Европа пълномощия на неговите представители, каквито нашата страна от няколко десетилетия им е признала и досега от това не са произлезли никакви проблеми с нейния суверенитет. Всички твърдения на авторката на коментираната от нас тук публикация, че едни или други разпоредби на Истанбулската конвенция са противоконституционни, се основават върху преиначени цитати от този документ, или на произволни тълкувания.

 

За да пишете коментари трябва да сте регистриран и да влезете в системата

Няма коментари за тази статия!