Брой №3 / 2018-03-03

Анкета

КРИЗА НА ИДЕНТИЧНОСТТА

( 12-06-2018 12:47 )
Дай оценка

 Това, което се наблюдава навред в страната и във всички сфери на професионалната и обществена дейност, може да бъде определено, без колебание, като криза на идентичността. Тя е осезателна и видима на всяка крачка, като се започне с връщането на имената в местната топонимия, предприето от Общинския съвет на Стара Загора и се стигне до общото предизборно активиране на останалите общини, с многообразните му и уви, често гротескни форми.

Защо връщането на имената провокира гневни или в най-добрия случай негативни оценки у една категория българизирани интернационалисти? Защото и в самия общински съвет надали има качествена информация за старите наименования, а и да има, тя лесно потъва из различните исторически периоди и техните спорни оценки. Та нали българите не сме нито местни, нито траки, а сега не сме и славяни. Те това е тотална криза на идентичността. От времето, когато тези прекръщавания ставаха на друг принцип са останали не един и два комични примера, когато Ени кьой (примерно) става Ясна поляна, защото там, в началото на миналия век живяли двама толстоисти?!

Ако взема предвид, че предизборното напражение ще расте, то тепърва ще се нагледаме на недомислия. Тук ще споделя някои лични наблюдения. Една община, например отказа да вложи своя потенциал, в открит на нейното землище културен феномен, чийто артефакти имат за нея стойността на Панагюрското съкровище, за да си няма разправии с друга община, тъй като двете са наследили различни "части" от въпросното съкровище?!. Нищо, че то възкресява един уникален и изначален обряд. В резултат, неговата безценна културна стойност, която отдавна трябваше да попадне в Списъка на ЮНЕСКО с културните ценности е бастисана. Принципът е "Няма съкровище", няма проблем, а няма и ИДЕНТИЧНОСТ" работи безотказно, защото последната не е в криза, тя 30 години е поставена стенд бай, по нашенски, на трупчета. И нещо изчаква... може би Годо?! 
 
Друга община отглеждаше в годините като наследство, което даваше нейния облик, един своеобразен култ към личността... на героя, на блестящия пример. Същата успя, сравнително умело, да се преобрази в друг култ, вече на културния феномен. Но за беда, този феномен се оказа голяма лъжица за новите кметски културни ръководители, та развитието по темата се отля в едно вяло тържество по повод поредната годишнина от ражданет - малко венци, малко речи, малко музика по уредбата и... кой откъде е. 
Всъщност защо да крия, повечето общински събития са си... мероприятия. За променената обществена среда, за новостите, които навлязоха в живота, къде ти... ни дума, ни готовност... блажен сън в лятна нощ. Разбира се, някои общини са си облагодетелствани по рождение и преливат от културно наследство, което така и не става част от интелектуалната ни история. Но нали тече СМЯНА НА ПОКОЛЕНИЯТА, всъщност една подмяна, без смяна. 30 годишният сън на ВУЗ-овете в преподаването и още повече в усвояването на новите технологии си казва тежката дума и младите кадри, които прииждат са си толкова неграмотни, колкото и останалите недоучени техни бащи и майки. Как да ги запалиш за нов тип туристическо обслужване например, като няма кой да го работи, камо ли да го менажира. Тук навлизаме в категорията "особено тежки случаи", защото става дума не за криза на идентичността, а за фатално изоставане от съвременната парадигма. 
 
 
Тогава на преден план излизат... ФЕСТИВАЛИТЕ. Никнат като гъби, не. никнат навред, дори когато е сухо, дори когато гората е прашен селски път или наронен асфалт. Фестивали, фестивали, фестивали... толкова много, че спокойно и гордо можем да кажем - България е страната на фестивалите. А като се вгледаш, разбираш, че става дума сал за едно... ЗАГЛАВИЕ. Например STREAT, хем УЛИЧЕН (street), хем за хапване и пийване (EAT). Тичай натам и не питай. Лято е, културно ти е, нека ти е и весело. А после се чуди, защо идиотски клипове като тези на Сузанита или Слави събират очите и връзват ушите на милиони наши сънародници. Що пък не! Нали изкуството трябва да провокира, да разтърсва, да шокира дори! Нищо, че с културата не е баш така. Ама пък какво изкуство само, а? Кажи бе брат?!
Като сме започнали този преглед, няма как да не кажем за евросубсидиите. И да престанем да си кривим душите - царе са ГЕРБ... усвояват ли, усвояват. Браво, нека, аферим. Стопи ми се клавиатурата от умиление. Тук-таме стават гафове. Не. не само за пари. Това с парите и корупцията не е тема тук. Но затова пък тече едно вътрешно разпределение, при което съдбоносна сграда в един град, се превръща в уникално реставрирана и реновирана красивина, с гордото име "Посетителски център", каквото и да означава това?! Нищо, че общината я мисли за музей, ще поизветрее субсидията взета за развитие на селските райони и тихомълком ще стане музей, а дотогава?!
 
Това с музеите е огромна тема. защото, ако някой носи особена отговорност за тази криза на идентичността, то това са именно музеите и тяхното управление. Наскоро  Фондация "Мелон" ми изпрати грандиозния си проект за обучение на Нова генерация музейни работници. Защо ли? Та те в Щатите за какво са им музеи? Нямат археология, а историята им е по-млада и от оградата на бабината ми къщата! Ми как защо? Защото не са забравили за какво всъщност съществуват - за да привличат Публика! А публиката без чудесата от миналото, няма как да привлечеш. Не може да изложиш зад витрина едно чудесно евангелие, от което имаш само... първата страница!? И в кутията на макета, който си поставил и който трябва да е самата книга си запълнил с талашит или стари вестници! А гида на музея да си седи тихо и кротко, очаквайки края на работното време, защото каквото е на витрината, това е и в главата му! А ти иди и обяснявай на общинарите (повечето музеи у нас са общински), защо искаш да вкараш мобилно приложение с разширена реалност сред музейните експонати. Нали си има екскурзоводи, гидове? Питат те и отговор не чакат!! А ти се чудиш, от кой урок да започнеш... и вдигаш безпомощно ръце като треньор, на чийто отбор съдията не е свирил очевадна дузпа :)
 
Няма по-страхливи музейни работници от нашите. Независимо, че в народа ни непрестанно никнат будни глави готови на битка за постигане на истинската идентичност, нито "солистите", нито "оркестъра" на музейния спектакъл са специалисти в тази материя. А всичко е толкова лесно. И хората вече го усетиха, започват да се самоорганизират, че дори и да се самофинансират. Дайте им Образование, дайте им поле за изява и се наслаждавайте на техния труд и ентусиазъм, вместо да се пъхате в неясни схеми и се самозаблуждавате, че нещо вършите... Господа, Общинари, делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Те знаят какво искат и скоро ще се научат как да го постигнат. Действайте, за да не станете излишни!

 
 

За да пишете коментари трябва да сте регистриран и да влезете в системата

Няма коментари за тази статия!