Брой №3 / 2018-03-03

Анкета

ПИСМО ДО БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

( 22-07-2018 14:00 )
Дай оценка

 Писмо към неиздадената и до днес 
"Стратегия за развитие на българската култура".

      Попаднахме неочаквано в нова епоха, чийто технологичен инструментариум разгръща пред очите ни съвършено нова среда. Тя променя и вижданията за обществен модел, с ежедневно развитие на парадигмата.

 

Как българската култура се вписва в тази обстановка на глобална отвореност и всеобща достъпност? Как излиза от затворените досегашни модели на изказ и поведение, успява ли да се социализира? На пръв поглед по-лесна задача от тази няма! Средствата за решението й се множат ежечасно, предоставят ни се безплатно и не затрудняват особено... ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. Но ролята на културните дейци е друга. Те не са потребители, а ПРОИЗВОДИТЕЛИ! И като такива се нуждаят от план, меродическа помощ и управленска програма. Ако изпълняват ролята си поединично, както се случва с нашата култура, в обширни зони от редица области е налице... отчайващ хиатус, бели петна... защото не е работа на отделните ръководства на културните организации да преодоляват трудностите на подобно ново културно строителство с материя, за която не са подготвени. Съчетаем ли новото културно производство, с проблемите по ограмотяването на наличния персонал и колебливите успехи на новото образование в тази материя, изоставането изглежда катастрофално..

  ЦЕННА ЛИ Е КУЛТУРАТА?

   Няма грамотен човек по земята, който би дал отрицателен отговор. Неграмотността, нищожна качествено, но многобройна като популация, просто няма отговор! Ако се потопиш в нейните затворени за външния свят „жизнени светове” (термин на философа Хабермас) ще се ориентираш в текущата ценност на Българската култура! В тези "жизнени светове" обаче се влиза единствено, чрез нейните специфични форми, които растат в диво състояние и ни заливат отвред, докато грамотните си говорим за Култура. Покрай явлението "масова култура" интелигенти и културни творци минават със затворени очи, запушени уши и нос, докато се опитват да не дишат, да не Вдишват. Кого да използвам за оценител тогава? 
         Помежду тези две крайности седят нашите чисти души и сърца, недокоснати нито от едните, нито от другите! Нищо че доскоро им викахме пролетариат, а сега - коментариат :) За тях е това писмо.

  КУЛТУРАТА ФОРМИРА МИРОГЛЕД

   В исторически план гърците първи настояват, че себеусещането не е въпрос на произход, а на пайдея (παιδεία - образование, отглеждане на дете). И ни препращат в древна Атина. За тях няма никакво значение, че Филип Македонски е варварин, че (официално обявено от Демостен) не е даже филелин (т.е. гръцки приятел). Кой го е еня, че и Олимпиада, която му ражда син, е с варварско потекло? Важното е, че Александър е получил своята пайдея от самия Аристотел! Следователно, без никакво съмнение неговото себеусещане е елинско. Каквато е и главата на Орфей и т.н.

  Впоследствие връзката между култура и себеусещане продължава с пълна сила, изясняват се „дисциплините” и механизмите, които въздействат най-силно върху мирогледа, за да ги видим реализирани в римски, християнски, османски, славянски и американски културни модели. Междувременно всички те, политически използвани. За да стигнем до време, когато зад океана всички са американци, а в Източна Европа, всички са славяни?
Защо се буните? Имали сме по-древни корени (и стари, неславянски имена), имали сме културни открития, триумф на духовна култура, най-стара писменост... Ми покажете ги, наложете ги в новата Световна енциклопедия, вместо да се сърдите, че в досегашните ни няма, НЯМА И НЯМА!

Който не пази и не развива своята култура, не я прави модел за възпитание, го чака нейното окончателно маргинализиране и превръщането й в субкултура!

 РЕАЛНОТО ПУБЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО

 

 

 

Имам пример – полето около Караново. Равно като тепсия, открито поле, което не можеш да прекосиш незабелязан. Около прочутите могили там е изникнал стихийно, в дива безкултурност, цял цигански град. Защо ли? Тумби полуголи циганчета, някои от тях и по организъм, тичат подир всеки дръзнал да види могилите, надявайки се на милостиня. Нищо, че това е място-светиня. че тук може да се види какво е това ХИЛЯДОЛЕТНА КУЛТУРА..

 

 

 ВИРТУАЛНАТА ПУБЛИЧНОСТ

   Във виртуалната публичност, слава Богу, такава картина няма. Да живее виртуалната публичност!? Да, но там няма още куп ВАЖНИ неща. Случайни фрагменти от ценности на културата ни плуват хаотично, предимно в иначе добре организираната социална мрежа. Защо? Заради липсата на умения у кадрите НАЗНАЧЕНИ да създават българската културна виртуална среда. Де да можеше само със snapshots-ове, неглежирани текстове и клипчета, па ако ще и на живо, да се изгражда българска културна мрежа. Сянката на Виртуалната публичност разбирана като "дигитализация" снове по света и у нас. Повод е за усвояването на сериозни средства, но резултатите от тях правят усвояването да изглежда на присвояване.
* Ще пропусна подробностите, твърде запознат съм с материя, която малко хора познават и затова няма да ме разберат.

 

БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ
МЕЖДУ ЕГОИЗМА И ЕГОЦЕНТРИЗМА

 

        Българските културни дейци обичат властта. И тя обича НЯКОИ от тях. Тези, които се обичат, се сближават. И обгрижват. Така и властта, и дейците изпадат в блажено самозадоволяване, граничещо с нирвана. Условието е просто – да не се критикуваме! Така и властта спокойна, и дейците (й) сити. Не критикувам този модел. Критичните бележки касаят начина, по който се употребява Правото на всяка власт да избира и пътят, и избраниците си. При липсата на реален пазар за култура и механизми за неговото регулиране, в такава задушевна атмосфера кой безумец търси непорочното зачатие?
Чудно ли е тогава, защо нищо не попада в масовата културна среда на виртуалната публичност? Всеки опит да се публикува нещо там среща желязния отговор - няма да храним иманярите?! (Ох, ще ги подмина иманярите, че става страшно...). И ето ни в нов затворен, този път херметически, кръг. На учрежденията, институтите и други кутийки, с чудесно работеща субординация и никакъв принос в общата публична среда, вън от втръсналите на всички кодирани съобщения. 

  ДА ВМЕСТИМ БЪДЕЩЕТО В НАСТОЯЩОТО

   От епохалната статия със същото заглавие, появила се преди много години в сп. „Музикални хоризонти” на синура между двете епохи, в които живеем и до сега, нищо не се е променило нито в творческата практика, нито в нейното управление. А трябваше да се случи, ако има кой да организира и направлява подобни процеси.

БЪЛГАРСКО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО
и неговото присъствие във всички точки на планетата...
Имаше изследвания, които твърдят, че от български език и култура по света се интересуват над 80 милиона. Ние тук останахме под 7 милиона и нашето културно производство (изключая филмите) в общи линии трудно напуска Калотина, поради неспособността си да използва новите медийни среди и издания. Един пример:

      Преди години питаха нашите археолози дали е удачно да се финансира художествен филм, в който нашите археологически уникати и открития НАЙ-СЕТНЕ ще получат своята пълнокръвна визия и място в съзнанието на хората по света. Отговорът бе: По-добре е да се ремонтира една църква?!

     Като съща шагренова кожа, българското културно пространство мени своя облик, теми и територии дори, в зависимост от външни и вътрешни претенции (последните и те с външни суфльори). Върху него действат правилата на касапина. Предишните оправдаваха манипулирането му с външните поръчки. Но сегашните държат съдбовни тайни под карантина, заради липсата на смяна в политическото мислене и поведение. Управленският подход в културата: 
Възможни етнически проблеми – ОК, махаме религиите.
Възможни са географски проблеми – ОК, махаме старите карти.
Възможни са исторически проблеми – ОК, махаме произхода и наследствените белези.
Иначе в българското пространство няма място за религия вън от източното православие. Ние така и не създадохме институти, които да изучават и променят досегашните манипулативни описания, при вече отпаднали основания за твърденията направени в тях и съобразно новите открития. Нещо повече - веднага с демокрацията закрихме дори дисциплината "тракийски език" преподавана въц факултета по Класическа филолофия на СУ?!

  УПРАВЛЕНСКИЯТ МОДЕЛ

   Един е Бог и това съм Аз. 

Адресът на това писмо е неточен, размит, безотговорен в отговорностите си. То е насочено и към управлението на културата и нейните ценности. Не, не е въпрос на финансиране. Пари има, проблемът е в тяхното усвояване, без покритие. СУ получи милиони за изграждане на система за електронно образование. Наскоро все още милиони за "дигитализация на културното наследство". Но дали ще преодолее щампите на казионните културни дейци и амортизираното им съзнание, които показват, че те отдавна са забравили какво всъщност търсят! 

  В заключение да кажем, че българската култура е изцяло в плен на самозадоволяването и самоограничението си. Всеки опит тя да премине тази "граница" е обречен, а всеки български творец, който Е преминал границата, вече не принадлежи на нашите ценности, поради което те стават все по-малко и по-малко известни.

 

 Й. Детев

 

За да пишете коментари трябва да сте регистриран и да влезете в системата

Няма коментари за тази статия!